34 години след „Десети“: Няколко радикални смени на управлението, новият политически елит не знае къде се намира, смятат политолози
„ В България по този начин се случи, че коренно на няколко пъти се сменяше ръководещата партия, само че не с периодично повтаряне, а с изгубване. Българският политически хайлайф има съществена уязвимост - липса на консенсус . “
Така политологът проф. Румяна Коларова проучва политическите процеси у нас през последните 34 години. Колегата ѝ проф. Мария Пиргова пък е на мнение, че „ новият ни политически хайлайф не знае къде се намира , измененията в света са доста динамични “.
Проф. Румяна Коларова:
България потегли към демокрацията в групата на страни с много по-голям престиж и добре проведено гражданско общество. Но за разлика от тях, процесът у нас беше доста мощно доминиран от остарелия режим и архитектурата на прехода беше проектирана от Българска социалистическа партия. И до момента Конституцията носи белезите на това упражнение.
Преходът в България свърши 1999 година.
Избирателната интензивност не е ниска, ние я изчисляваме по отношение на 6 млн. население, които не сме и е действително към 60%.
Като част от Европейски Съюз България може да се интегрира и е предпазена повече от геополитическите закани.
Хубавото за 34 години е, че си намерихме място в общественост, която подсигурява обществена правдивост, стандарт на образованието и образованието, който е висок и с който ние се съизмерваме.
Проф. Мария Пиргова:
От дистанцията на историята виждаме, че манталитетът на българския народ не се трансформира през годините по този начин елементарно.
В тези процеси виждам две съществени нещастия: в образованието и опазването на здравето.
България последните години отхвърля да се самоуправлява, търси империята, под чиято шапка ще съществува.
Тази коалиция може да се разпадне. Може да се появи друга в границите на този парламент, може и нови избори да има. Но жителите са отстранени от политическите процеси, виждаме доста ниска изборна интензивност, за която партиите работят доста съществено, не оферират нищо ново.
Целия диалог вижте във видеото.
Така политологът проф. Румяна Коларова проучва политическите процеси у нас през последните 34 години. Колегата ѝ проф. Мария Пиргова пък е на мнение, че „ новият ни политически хайлайф не знае къде се намира , измененията в света са доста динамични “.
Проф. Румяна Коларова:
България потегли към демокрацията в групата на страни с много по-голям престиж и добре проведено гражданско общество. Но за разлика от тях, процесът у нас беше доста мощно доминиран от остарелия режим и архитектурата на прехода беше проектирана от Българска социалистическа партия. И до момента Конституцията носи белезите на това упражнение.
Преходът в България свърши 1999 година.
Избирателната интензивност не е ниска, ние я изчисляваме по отношение на 6 млн. население, които не сме и е действително към 60%.
Като част от Европейски Съюз България може да се интегрира и е предпазена повече от геополитическите закани.
Хубавото за 34 години е, че си намерихме място в общественост, която подсигурява обществена правдивост, стандарт на образованието и образованието, който е висок и с който ние се съизмерваме.
Проф. Мария Пиргова:
От дистанцията на историята виждаме, че манталитетът на българския народ не се трансформира през годините по този начин елементарно.
В тези процеси виждам две съществени нещастия: в образованието и опазването на здравето.
България последните години отхвърля да се самоуправлява, търси империята, под чиято шапка ще съществува.
Тази коалиция може да се разпадне. Може да се появи друга в границите на този парламент, може и нови избори да има. Но жителите са отстранени от политическите процеси, виждаме доста ниска изборна интензивност, за която партиите работят доста съществено, не оферират нищо ново.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ